Начало.
Да,започвам
и продължавам,защото трябва,
и не спирам,
и пак продължавам,
и пак,
и пак,
но все пак—НАКЪДЕ?
И отново се връщам от начало и пак тръгвам.
Противоречие-напред или назад?
И все пак-по принцип-Напред.
Срещам Стена
и зад стената-Страх,
и зад страха-Безумие,
и след безумието-Изгубване.
Объркване.
Потъпкана воля.
Нереални мечти.
Нов ред.
Къде съм?!
Около мен мъгла и неясни сенки,
и живи мъртъвци копаят дупки,
и забождат кръстове ,защото трябва,
и влизат вътре,да се закопаят
останалите им помагат,
и там заспиват и сънуват,дори и някои
пророкуват
и стигат до прозрението,че трябва да
излезнат ВЪН...?!
Купчина лайна до тях,
а отдолу червеи се радват
и хранят с кръв зелените си трупове,
защото няма с какво друго да нахранят
обезформените си тела от
мърсотия.
Аз вървя и продължавам
и пак,и пак,
и влача обезформеното си тяло,
напредвайки към Никъдето.
И защо отново ги слушам в просъница:
-Хей,приятелю!
-Къде отиваш,обичам те?
-Защо,защо не мога да те разбера?!
-Той се е побъркал.
-Глупости,няма рима,а и сричките не пасват.
-Тихите води са най-дълбоки.
-Той не беше с нас.
-И не забравяйте цветята...
...и после сълзи,сълзи-за какво-до другия ден-
Пръст,дърво и камък...
Глупости.
Противоречие с реалното.
Няма логика.Забрави!
Нов ред.
Аз съм толкова лицемерно щастлив.
И колко красив е светът,
И колко пркрасни са хората-душа,месо и
сърце разплискващо кръвта
из тялото,което значи,че живееш. ...
И колко е весело само...
