Сън

   Творя дворец,където липсва сянката и безподобието на мерзостта наречена Реалност.Това ме тласка към щастливата мисъл да бъда творец.

   Къде отивам?

   Аз влизам в спалнята на разкоша,разхвърлям одеждите на покаянието и хвърлям тялото си сред празнотата,будеща чувството,че съм сляпо щастлив.Хубаво е да се радвам,без да зная защо.Защо се усмихвам,когато все още не съм в безконечното?Леглото на чувства ми дава покоя сред злато и перли да мисля за одухотвореността на разкоша.Подавам се на изкушението да бъда аристократ на безтегловната мисъл.Завивам се с коприна от ласки.Обсипват ме шепи със чувства.Аз желая,аз обичам.Всичко това се смесва в странна хармония,която ме гали.

   Пропадам.

   Пух от тънка мъгла ме обвива и пази.

   Заспивам.

   …А духът ми витае в покоя сред безброя от мисли и чувства…

11.05.1997 г

Плевен