Запорът на времето

Запорът на времето-

пролука отхвърлена,тясна.
Запорът на времето-индивидуално да бъдеш наясно.
Стремя се към СТОпът
И търся обратния път,за да видя...
Метежна разходка из времето-
поправя и скрива.
Търся лицето си,поглеждам из кривия път
със следите,които аз съм вървял,
за да бъда реалност,но и да бъда реликва.

Запорът на времето-
тъй търся го сякаш мечтая.
Запорът на времето.
Стремя се към СТОПЪТ,
ще бъда поправян аз зная,
но в случая питам се има ли смисъл.
щом краят престава да бъде мечтан.
Дали пък е истина това,
което трезвата мисъл роптае,
или унасям се в нещо
и слушам как някой ридае.
Разделям да две унеса в случая.
Аз искам да бъда,аз искам да мога,
но и да бъда скитника в тежката тога,
бродещ във времето,
където ще скрия от спомена бремето.

Запотът на времето-
аз всичко ще имам,
което нищожно е в сравнение с тези,
които търсят облаги.
Искам да взема обратно това,което вчера
загубих.
С това-да бъда наясно се губих
в пространството и сливах началото с края.
Дали пък не се просто кая
като някакъв ревльо,седнал на пътя
да търси сполука,
открехваща преход към щастието.
Объркан съм в случая,
защото опитвам да мисля реално.
Залят от спомени,мъки-това е банално,
казват ми някои и аз подражавам
с вяра да бъда ЧОВЕК.

Запорът на времето-
това е дилема,отказваща повод
за размисъл,когато вглъбя се пак вътре.
Оставям на другите,
те нека кажат това лудост ли е ?