Когато в разгара на всичко,което
ме кара да се чуствам човек,се питам-
„Това аз ли съм?”,някой в гръб ми отговаря”:
„Бъди,за да не бъдеш някой служещ за изцеление на друг,
който иска да ти натресе отровата на своята
самозвана гордост и презрение!”
Тогава отново се питам:
„Кому съм нужен със своята насилствена воля
да бъда човекът прикриващ желанието?”
Дали ме разбират?
Аз търся това,което някои нямат.
Аз търся съдбата и воля да бъда човекът,
различен със своите чувства и мисли,а не
самозван и презрител.
Къде е трагедията в случая?
Да служим на идола-това е зараза.
Неясно изглежда,защото не можем да влезнем
в пространството откъсващо ни от многостена.
Аз нямам представа,това е теория,
която ме кара да вярвам във щастието.
Изход и вход аз не търся в смърта.
Аз трябва да търся и вярвам.
Съдба няма.Аз и ти сме творците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар