Камбанен звън, бяла дъга,
целият свят е в покой.
Аз отново дочаках деня
да те видя след този порой.
И когато отново твоя глас аз дочух
като мелодия нежна, повей,
дали за твоите думи не бях аз вече глух,
или се боях от твоето "Здравей!".
След поредна раздяла появяваш се пак
и ме гледаш с безмълвни очи,
аз те чаках и чаках от сутрин до мрак,
за да видя, портрет че пред мене стои.
Разделите направиха ни отчуждени,
изчезнаха копнежите един по друг
и макар ръка в ръка ний заловени
се гледаме и питаме с шепот глух:
Къде отиде любовта ни?
Нима и тя загуби се в мъгла?
Къде изчезна обичта ни
и се забули в тъмнина?
Няма коментари:
Публикуване на коментар