Сляп раздора не усещаш,
когато влачиш след себе си оковите
на хорското безумие.
И не чувстваш как в мъглата
Хаосът приема човешки вид и чертае с кръв
пътя към разрухата.
Можеш ли да почустваш болката?
Тя е твоята умираща празнота.
Нещо промива мозъка ти
и ти си на стъпка от твоята лудост.
Колко е променено всичко,
колко неща изгубват смисъла си
на прага на безпътието.
Остава слепият хаос и две невзрачни следи,
заличени от прахта на времето,
и душа самотна с чуства,лутащи
в безкрайност
да намери своя път.
Тя крачи бавно към регреса
и приема бавно пустотата,
вървейки по пътя към безумието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар