…Погледнах небето,прекръстих се мислено,
надянах торбата със бремето.
Потърсих за миг виновника в случая
и бях готов да потъна във времето.
Не исках раздяла,сълза пак потече,
Слепешката опипах чувствата в тъмното.
Устата безмълвна две думи изрече,
докоснах,питайки душата си в мъртвото.
Погребах надеждата,забих нож в спомена
и тръгнах оставяйки себе си…
12.11.97 г
Венеца
Няма коментари:
Публикуване на коментар