За огледалата и същността им да отразяват

Въпреки идеята,че спонтанноста на действията ни определя битието,остана недоизяснен въпроса къде и какво трябва да творим,за да отразяваме себе си по най-добрия начин?

Разкоша да мислиш одухотворено не се връзва с реализма на времето ни.Постоянният спад на прогреса(регреса) изтъква няколко съществени момента за размисъл ,касаещи съществуването.Количеството и качеството на предадената информация регенерира една от основните човешки същности - масовия талант да сливаме реализма с измамата, чрез всичките и форми.Когато се касае за общуване, комуникацията и интелекта свързват същността с двойствеността на света, безбройните въпросителни криещи се зад всяка частица времетраене.

Човешкият разум никога не би могъл да приеме себе си в чиста форма без потребности.Това коренно ни различава от всичко останало, което съществува или може би съществува.Уникалността и неповторимостта не би трябвало да съществуват при положение, че светът е изграден от сенки..Вариантът е тъмнината, която в случая не ни устройва.

Светлината спомага отражението, което в случая може да бъде измама, тъй като не живеем или не ни се иска да съществуваме в тъмното..Без светлина няма отражение.Според реализма на времето трябва да знаем къде пада сянката, за да знаем къде да застанем, за да се чувстваме добре, другото е сън-един по-различен свят на светло, където лесно можем да изгорим.С пробуждането светлинната ос ражда мига след събуждането.Всеки миг определя стойността на времето.Календарът просто отброява, времето спокойно се изсипва... Време може да няма, границите са винаги тесни- човешки комплекс.”Човекът е Бог и Бог е човек” не се връзва с ежедневието.Моята идея за огледалния свят е една - нека използваме светлината и да погледнем и зад зениците си.Нека си спомним и след това гадаем какво ни очаква.Звездите са безбройни.Ако не ние, дано да бъде друг след нас.

Кой ще размисли върху това?Защо идеята ми не е друга?Нека журито преценява нататък.Моята идея не би довела до нищо ново освен различен поглед в оледалото и неговата същност да отразява това, което виждаме.

Моята идея за Бог,не би могла да бъде идея,а опит за летене....цветя на кантара...

Зачевам със мисли,раждам концепция,защитавам със знания,предизвиквам последствия, не търся хвалебствия.