Липса
Когато усещам,че нещата
около мен се променят започва да ме измъчва носталгия към нещо,което за
мен е по-скъпо от всичко,което съм искал да бъде завинаги.
И тогава откривам,отново ме преследва разрухата,която влиза под кожата на всичко,което съзнателно или не изграждам.
Това е отрицанието,което в момента бих искал да бъде далече от мен.
Тъжно е,болно е,но нищо завинаги не е свършило.В мен е споменът и
очакването. Бих искал да бъда с теб.Това зависи от времето,което не мога
да приема,защото трудно мога да живея живота,който не мога да живея.
С една дума липса.
Това е измерението,в което живеем...и двамата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар