Не мога вече,излушай ме,
защото ти си в мен,в моето сърце,умиращо
във срам.
Погледни очите ми-те са огледалото,
в което твоя поглед вижда моята душа,
опитваща се да проникне в потайността на твоя свят.
Не си играй със нея-моята душа,
която в услилието да намери своя блян
попада уловена,наранена
сред мрежите на любовта.
Аз съм малък,чувствам малък духом
да разкрия моите копнежи и страдания
сред един бездънен хаос на излъгани
очаквания и желания.
Не се сърди!
Това е моята изповед,това са моите чувства,
които рано или късно щяха да прелеят чашата
на моето страдание.
Не зная твоите чувства.
Дали за тебе не съм просто безразличен,
когото с неохота ще отритнеш,с лекота?
Дали не съм поредният,с когото ще промиваш
своя грях?
Аз те желая,но не мога да прескоча
тъмната преграда на твоите чувства.
Дали за мен ще бъдеш само сън-не знам,
но в моето съзнание ще бъдеш моя
така,както аз те виждам,дори и без
истински да те познавам.
Не се сърди!
...и ако можеш ми прости...
Няма коментари:
Публикуване на коментар