Разделението ражда покварата мръсна,
която те кара да чувстваш и мислиш.
Отричаш,приемаш,каниш се,търсиш,
nо пак си оставаш в задънката хвърлен,
очакващ проход към нечия съдба.
Mинало, спомен, очакване взети в едно,
kогато касае се за нещо в теб вътре.
Рeвност,разруха,раздяла.
Търсиш,превързваш пак рана.
Лекът е времето,доктор-съдбата.
Объркване-точно казано в случая,
nаричащо края на всякоя вяра.
„Човекът е друг:-каза съдбата.
Така си помисли и той и жената.
P.S.:Какъв би бил проблема,ако знаеш защо Чустваш?
22.12.96 г.
Тетевен
Няма коментари:
Публикуване на коментар