А това ме души ли,души...

Намирам копнежа сред чувства от болка,

намирам надежда,която пламти, 

oткривам сред тъмното шепнещи думи,

a пък в душата души ли души.

Огънят беше,жерава сега тлее,

изгасва понятно ли аз отново не знам.

Трябва да тръгна изглежда,но спира ме с упрек

това,което душата души ли души.

Удар прибързан отбягва,но среща сърцето,

заподозреният отново мълчи.

Защо пак стена?Отрова налята в стакана от грешки,

                                                    а това ме души ли души.

Къде трябва да бъда?-Да питам съдбата?

Наниз от скруполи,съдници вред.

Място запазено,киното почва с мечти,

а това ме души ли,души.

25.02.1997

гр. Тетевен