Когато се събудя и
отворя очи,когато погледна слънцето,когато вдъхна порцийка живот и
лениво протегна ръце,чувствам,че все още съм човекът със своя замислен
ден.Ставам,казвам „Добро утро!” на всичко,което живее.Благодаря на
стените,които ме пазеха,отварям прозореца,търкам неволно очи и усещам
потока на времето.
Множество самотни лодки се лутат безцелно,търсейки пристани сред
безброя от преплетени съдби и аз чувам и виждам хората с техните
задъхани емиции и проблеми как се молят и вярват в Нещото или Нищото,как
се кланят помежду си и се усмихват,а зад гърбовете ножове
притискат.Това е нормално и логично.В мен също се крие един убиец,както
във всеки от нас-убиец,който убива,за да съществува убийството,убийци на
емоции,на чуства,на мисли,на идеи,дори и на вяра.Колко сладко е да
убиеш,колко сладко е да откраднеш частичка от живота на другия,а животът
е вяра,дори и най-нищожната,че утре пак ще бъде ден.Само за тези
мънички удоволствия си струва да живееш.За какво друго-за пари
ли?-Да,разбира се! За удоволствие?-Да,разбира се! И тогава ставаме
щастливи и се гледаме без да се виждаме, и се слушаме без да се чуваме.И
колко красив става светът,и колко прекрасни стават хората!
А къде остава вярата ни?Задоволения не вярва,той смуче от тялото
на своя върл гений и не го интересува нищо.Останалите остават да бутат
своето бреме по склона на мъката,а лошото е,че то се превръща в съдба,а
това ги души,души всеки,който вярва,но той знае,че все още диша и
продължава...
Аз вярвам,защото трябва,защото така казват,защото ме е страх да
бъда нищо и с нищо да не доказвам себе си.Аз вярвам,за да живея,аз
вярвам,за да виждам слънцето,аз вярвам,за да не бъда сам.Аз вярвам и все
още искам да чувствам тръпката,че живея.Съществувай,дори само да
превъплащаваш себе си,а това е единствения начин да се докоснеш до
вечното.Аз,ти,той,всички ние,които ни е страх да скочим от лодките
си.Страх ни е ,защото животът ни е еднопосочен,защото ни е страх да не
се удавим прекалено бързо.Колко по-добре е да останем в пробитите си
корита,чийто дупки се мъчим да запушваме с пръсти!Колко сладък е
моментът да отправиш глава нагоре и все още да вуждаш небето.И повечето
от нас биха предпочели да живеят по този начин-бавно,но наслаждавайки се
на всеки миг.
Да,наистина-„За него живота направил бих всичко”.Звучи наивно,но
е откровено,истинско.Не мога все още да умра,защото все още мога да
чуствам.И това е вероятно вярно,защото така искам да бъде.Така и ще
бъде,докато вярата ми е в мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар