Носталгия,усет на нещо-пак спомен,
излишен съм с чуство на гонен.
Фата Моргана-дърво сред морето,
помисли блудни витаят, обзети от нещо,
което не може да бъде,
то тръгва и спира, и търси за утре.
Стъпка нагоре,тежат ми краката.
Главата се пълни.Къде са правата,
които ме теглят за пояса лудо?
Фата Моргана-дърво сред морето,
небето, където...Аз Трябва да зная
и без да се кая.
Паралич на нерви, паралич на чуства...
Това аз ли съм или някой в мен вътре?
Съдята палач има, но аз ли да бъда тоз,който
да вдигне секача?
Струйка кръв зад мен-това е цената,
която я иска в отплата земята.
Песимисте, защо и аз си изяждам душата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар